Дружеството с променлив капитал (ДПК), заедно с едноличната форма ЕДПК, възникна в резултат от стремеж към модернизация и усъвършенстване на нашето законодателство …
ДПК може да бъде заявено за регистрация в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ) от 01.07.2024 г. (Търговски закон, изм., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.). Съгласно разпоредбата на § 107 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ТЗ) (Oбн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.), Агенцията по вписванията осигурява техническа възможност за прилагането на закона в срок до 30 юни 2024 г.
Неудобство при новости в законодателството е липсата на практика на съдилищата и задължителна съдебна практика по новоприетата или изменена материя. За съжаление новите разпоредби в ТЗ, касаещи ДПК, не дават пълна яснота и еднозначност по някои въпроси, които предстои да се изяснят със задължителна съдебна практика. Подобен въпрос се повдига на основополагащо за новото дружество равнище, а именно – какво дружество е ДПК – персонално или капиталово.
Законовото разграничение и родово определение на ДПК са задължителни за определяне отговорността на съдружниците.
Първите разновидности на търговски дружества се създават в разните законодателства между 14 и 17 век. Тяхната цел е именно да отделят, отнемат или намалят отговорността на физическите лица - съдружници, – т.е. отговорност за вреди и задължения да носи юридическото лице – търговското дружество. По този начин имуществото на физическото лице (съдружниците) остава защитено.
Ключовата дума тук е „защитено“.
Промените на ТЗ от 1.08.2023 г. в този им вид, според мен, не гарантират защита на личното имущество на съдружниците в ДПК, независимо дали са физически или юридически лица. Това неизчерпателно определяне на същността на ДПК в ТЗ, създава риск и предпоставки за претенции към личното имущество на съдружниците. Текстовете на ТЗ от 1.08.2023 г., които касаят ДПК са поставени на съдебните везни – в буквален и преносен смисъл.
Преценка дали има риск следва да се цени от професионалистите – търговци, предприемачи и техните правни съветници. Според мен риск съществува, докато не се усъвършенстват разпоредбите на ТЗ или празнотите не бъдат компенсирани със съдебна практика. Вторият способ, разбира се, ще бъде за нечия сметка.
Чл. 64, ал. 3 от Търговския закон определя кои дружества са персонални, – и кои – капиталови. Според тази разпоредба, персонални са събирателното дружество и командитното дружество. От друга страна – капиталови са дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и командитното дружество с акции.
Дружество с променлив капитал не попада при нито един от двата рода. В ал. 3 на чл. 64 ТЗ, ДПК не е споменато, което създава ненужна празнота в закона.
Видовете търговски дружества са изброени в чл. 64, ал. 1 ТЗ. До добавянето на ДПК (в т. 6), търговските дружества са изброени в точки от 1 до 5, както следва:
- събирателното дружество;
- командитното дружество;
- дружеството с ограничена отговорност;
- акционерното дружество;
- командитното дружество с акции.
В тази последователност са изрично уредени в Търговския закон от чл. 76 до чл. 260, като не е нарушавана тяхната последователност.
Дружеството с променлив капитал е добавено в т. 6 на чл. 64, ал. 1 ТЗ, следвайки досегашната подредба. Уредено е в чл. 260а ТЗ и следващите. Неговото място в ТЗ по нищо не подсказва принадлежността му към капиталовите дружества, а е естествено добавено към действащата уредба и нейна подредба в ТЗ.
Според чл. 260а ТЗ, дружеството с променлив капитал отговаря към кредиторите с имуществото си.
Тази разпоредба не е достатъчна да отнеме персоналната отговорност от съдружниците, – т.е. отговорността им с лично имущество.
От друга страна, трябва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 263т, ал. 8 ТЗ, където: „Когато дружество с променлив капитал участва в преобразуване, за него се прилагат правилата за персоналните дружества.“
Размерът на капитала на ДПК не фигурира като императивно съдържание и изискване в чл. 260в, за разлика например от чл. 115, т. 4 ТЗ, определящ съдържанието на дружествения договор в ООД. В чл. 260д променливият капитал не подлежи на вписване в търговския регистър (при ДПК).
Интересен елемент от ДПК е въпросът с наследяването.
Тази тема е подходяща за отделен блог пост. Като при ООД дружественият дял може да се наследява и прехвърля. Масово объркване е това, че наследяването на дружествения дял е равнозначно на наследяване на участие в дружеството. Това не е така.
Тук се наблюдава фундаментална разлика, която през годините също е била обект на разнопосочна съдебна практика.
За разлика от ООД (без ЕООД – чл. 157, ал. 1 ТЗ), където участието в дружеството не е предвидено да бъде наследявано, в чл. 260з, ал. 3 ТЗ ако не е уговорено друго в дружествения договор, при смърт на съдружник в ДПК встъпват изявилите желание негови наследници, в предвидения в чл. 260и прим, ал. 5 ТЗ срок. Тази постановка е трудно възможна при ООД, където практиката е наложила огледалната постановка – ако не е уговорено друго, участието в дружеството не се наследява. И това при положение, че дружественият договор винаги е договор с оглед на личността. И тук трябва да се държи сметка за качеството наследник (чл.16, ал.1 ЗН). Касае се за универсалното правоприемство. Заветник не може да встъпи в тези права – да участва в дружеството или да го продължи. Това би могло да се случи единствено с добрата воля (и по милост) на останалите съдружници. Заветникът има право на ликвидационен дял.
Да се държи сметка на срока в чл. 260з, ал. 3 ТЗ, чл. 260и прим, ал. 5 ТЗ и чл. 260я, ал. 4 ТЗ! След този срок правото на наследниците да встъпят се губи.
При събирателното дружество (СД), което е персонално дружество (чл. 97, ал. 1 ТЗ), при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Това е прилика между СД и ДПК.
За целите на настоящата тема, тълкуване и внимание заслужава и чл. 260ю ТЗ.
До тук 3:1 в полза на персоналните дружества.
Това е само блиц преглед на темата и не претендира за изчерпателност, но дава идеи за дискусии и разбира се – лицата, които изберат да приемат / учредят ДПК (ЕДПК), да имат не едно, а три наум.
Горната сметка е 3:1 „за“ персоналните дружества, където съдружникът отговаря солидарно с цялото си имущество.
Има още по няколко правни довода и в двете посоки, които не внасят яснота по темата. Изглежда везните се накланят в полза на персоналното дружество или евентуално – в неговия смесен характер.
Не помага и текстът на чл. 260ж, ал. 3 ТЗ, според който „трето заинтересовано лице има право да поиска от управителния орган на дружеството извлечение от книгата на съдружниците, отнасящо се до притежаваните от конкретен съдружник дялове“.
„Има право да поиска“ не означава, че има право да получи или, че дружеството е задължено да му предостави тази информация. По този начин заинтересовано лице няма как да получи данни на съдружници, срещу които да насочи евентуални претенции.
До тук, ДПК донякъде напомня за анонимното АД в Царство България. Но същото днес би било в противоречие със ЗМИП и други нормативни актове. Това не се отнася до обявяването на действителни собственици в АВ, от друга страна.
И така, ДПК разкрива редица противоречия, които са приети в ТЗ.
След като бъдат преодолени горните съмнения, ДПК се явява много удобен и гъвкав инструмент, който предоставя почти неограничена свобода на договаряне в дружеството, – почти.