Поредица „Нотариална информатика“
Интро текст
Около две хилядолетия, благодарение на традиционния носител на информация – хартията, (а по-рано – пергамент/кожи, папирус, минерали и др.), черпим информация за законодателствата, правата, задълженията, видовете сделки – изобщо за културата и отношенията в обществата преди нас.
Днес, достиженията на нашето съвремие позволяват да боравим и с допълнителни, изцяло нови видове носители на информация, която да се преобразува неколкократно в четим и употребяем от нас изходен продукт от данни (информация) – това са електронните ресурси – софтуер, хардуер, мрежи, протоколи за пренос, автентикация и системи за подсигуряване на преноса – с резултат файлове от данни, бази данни – различни електронни документи.
На нашето поколение се пада задачата да приветства, опознае и сравни ползите и недостатъците на двете форми за създаване, пренос, разпространение, съхранение и опазване на информацията – традиционният носител (хартия с писмени знаци) и електронният носител (дигитално изображение / цифрови данни на носител, съхранени и изобразени чрез технически конфигурации и програмни продукти).
Съществуват правоотношения и документи, при които едната форма – електронният пренос и ел. документ, – е силно лимитирана и ограничена. Такива ограничения се срещат при класифицираната информация (държавна тайна), поради нейното естество. Шеговито се приема правилото, че най-сигурният компютър, е изключеният компютър.
Всички държавни, съдебни, общински и банкови архиви, са задължени да съхраняват информацията и на традиционен носител – хартиен – като форма за доказване и архив, – с директен достъп, до който не е необходим работещ и актуален софтуерен посредник и ел. енергия.
Нотариалното производство
В своята най-първична същина, нотариалното производство е производство „лице в лице“ – контакт на живо, без цифрови и технически посредници между нотариуса и ползвателя на услугата нотариално съдействие. В случай, че клиентът не може да присъства лично пред нотариуса, се ползва надлежно упълномощен представител, за чието овластяване, също се посещава нотариус или друг публичен орган, за да се засвидетелства пълномощното при същите условия.
Целта е да се проведе професионален контакт с лицата, където да се разяснят, проверят и изяснят различни факти и обстоятелства и да се придобият преки впечатления от нотариуса, които са от обществена значимост.
В допълнение добавям становище от Решение на съдиите при Районен съд – Русе – VІ граждански състав, от 11.11.2016 г., според които:
„Целта на нотариалните действия на нотариуса, в т.ч. и на заверките на подписи, е да се сведе до знанието на лицето, чийто подпис се полага и заверява под даден документ, съдържанието на този документ и последиците от подписването, за да бъде подписът му израз на свободно изразена и ясна воля.“
В своята дейност, нотариусът борави и с двете форми на документооборот (пренос, бази данни и архив) – традиционната и електронната. И при двата вида документооборот, нотариусът спазва определени правила, като оформлението винаги се подчинява на най-дълговечната, директна и достъпна форма – традиционната.
Следва продължение
Повече за електронния документ в нотариалното производство, за видовете електронни документи и за нотариалните електронни системи – в следващите блог статии.
Добавка от 15.09.2022 г.: Забележка, в отговор на публикации: Никъде в Европа, не съществува „електронен нотариус“ или „дигитален нотариус“. В няколко държави съществува удостоверяване на подпис от нотариус, – от разстояние, посредством видеоконференция, – но за времето на пандемията. Електронен нотариус би съществувал, евентуално, след създаване на електронен съдия. Нотариус може да бъде единствено жив човек, със специална компетентност, специална отговорност и лична, професионална, човешка преценка.