Архивно-документно културно наследство и правилни инвестиционни политики в миналото

Архивно-документно културно наследство и правилни инвестиционни политики в миналото

Изображение: wikimedia.org – Св. Седмочисленици и Св. Йоан Кукузел. Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на Св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча.     

         Да си спомним, че всичко заобикалящо ни, освен сътвореното от Природата, е ръкотворно дело – създадено е от личности, използвали своята съзидателна енергия и оригинална мисъл. Нашата писменост е именно ръкотворна, създадена в българската земя от Свети Климент, преди повече от хиляда сто и тридесет лета.

Малко по-рано, неговите учители – апостолите Кирил и Методий, в рамките на делото си – в контекста на тогавашната политико-религиозна обстановка и международни отношения, създават глаголическата писменост.

Българската азбука на Климент, наречена още „Кирилица“, трайно прекъсва хегемонията на

латинската, гръцката и еврейската писменост – в богословския и официален религиозен (държавен) живот – реформа, която залагат Кирил и Методий с „Глаголицата“.

           Да си спомняме за великото книжовно дело на братята Кирил и Методий. 

Възниква въпросът – възможно ли е азбука (графична система), да принадлежи на някой народ или да произхожда от него. Нима латинската азбука е на италианците? Отговорът би бил еднозначен и положителен, в случаите когато проектът за съставяне на тази писменост е нарочен и е реализиран и финансиран от съкровищницата (бюджета) на тази държава.

Българската имперска държава влага в това Климентово начинание (културен проект) състояние, в размер на милиарди съвременни финансови единици. Създадени са мащабни за своето време държавни книжовни институции – в Преслав (Плиска) и Охрид, – които разпространяват учебници, кодекси и църковни книги за нуждите на българската империя и население, но също и за чужбина. 

Този културен продукт е предоставен и достига до земите на етноса на русите (Киевска Рус), като по този начин огромното население на север от България реципира българската писменост, религия и византийско законодателство. Така старобългарският език и писменост стават официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток. 

Старобългарският език е първият книжовен славянски език.

Тези думи не са преклонение към преминала епоха, а нагледен пример за подвиг; пример за това как правилна държавна политика и инвестиция в креативност, познание и наука, се отплащат в национален, международен и финансов аспект – често, столетия, а тук – хилядолетия напред. Това е пример как продукт с висока добавена стойност се отплаща и какви са неговата роля и значимост. Този продукт, определя последици, чиито добри плодове берем дори и днес – през 2022 година.

        Да си спомним за целеустремеността на цар Борис I
и Седмочислениците – Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий и Кирил и Методий, заедно с всички техни ученици; и за стотиците мъченици за българската писменост, продадени в робство (през девети век, но и по-късно); всички техни последователи – български патриарси, духовници, книжовни дейци, средновековни деятели; за нашите възрожденци и съвременници – творци на нашето днес и утре.

 

            Да се обърнем към Днес, към стремежите ни за по-лесно, по-удобно, по-бързо… – комуникации, оборот, информация, услуги, документи. Какви материални и културни източници и наследство ще оставят нашите все по-безпредметни – електронни данни, ресурси и информация. Ще изоставим ли своите традиционни книги, книжа и документи – архиви; а заедно с тях и нашето дело и делото на всички гореизброени.

Налице са първите признаци – бъдещите филателисти и архивисти са лишени от образци от наши държавни знаци и материали – таксови и гербови марки, които са образец, пример и доказателство за съответните години, политически и административни (държавни) периоди; лишени са от качествени образци на документи, които да са оформени с всички традиционни реквизити.

 Цифровизацията ще доведе ли, от друга страна, до криза – след десетилетия и столетия – като загуба и липса на доказателствени средства и сравнителен материал; и дори до загуба на данни?!

Дали електронните документи са най-уместното наше постижение. Дали техните електронни преимущества днес, няма да създадат затруднения в бъдещето.

        Сега е удачен момент да помислим за бъдещето на графичната ни система, във всички нейни измерения и памет.