Всеки може да поиска от нотариус, да бъде заверен (засвидетелстван) частен документ, посредством нотариално удостоверяване на подпис, дата, съдържание.
Законодателството предвижда кои договори задължително трябва да бъдат нотариално удостоверени. За тези договори, нотариалната заверка е задължителна, за да произведат действие; за други – е допълнително процедурно изискване, с цел подсигуряване на обществения интерес (примерно – вътрешен ред и сигурност); трети – могат да бъдат удостоверени при желание от страните по договора.
Всеки договор може да бъде нотариално заверен, дори законодателството изрично да не изисква това удостоверяване.
Едни от най-важните условия заверката да се осъществи, са следните:
- договорът да не противоречи на Закона;
- договорът да не цели заобикаляне на законодателството;
- договорът да не противоречи на морала и да не накърнява добрите нрави;
- договорът да има възможен предмет;
- договорът да не предвижда форма от по-висока степен – нотариална форма (нотариален акт);
- договорът да има основание и да не е привиден;
- правната конструкция на договора да бъде спазена и да няма липса на съгласие;
- страните по договора да са уточнени, определени и доказани, т.е. да са представени пред нотариуса – лично или чрез представител;
- праводателят да може да докаже своето право (ако е приложимо);
- да се представят пред нотариуса относими към сделката писмени доказателства – юридически пригодни за употреба;
- други частни изисквания.
Пример за договор, който задължително се удостоверява нотариално
Договорът за прехвърляне на дружествени дялове се удостоверява нотариално.
Примери за договори, които не се удостоверяват задължително
- Договор за наем на недвижим имот (между български граждани, извън миграционното законодателство);
- Договор за заем за послужване с вещ;
- Договор за паричен заем;
- лизинговите договори;
- Договор за покупко-продажба при условията на разсрочено плащане;
- предварителни договори;
- Договор за дарение на сума;
- договори за дистрибуция или комисионерство;
- договори касаещи търговски марки;
- всякакви търговски договори;
- други.
Защо да се засвидетелства нотариално договор, когато законът не предвижда изрично неговата нотариална заверка. Възможно ли е това
Всеки договор, може по всяко време, да бъде представен на нотариуса за нотариална заверка, но при гореизброените условия.
Чрез нотариалното удостоверяване (нотариалната заверка), договорът (частен документ), придобива статут на документ, носещ удостоверително волеизявление на публичен орган, което е официален документ.
По този начин, договорът носи санкцията на нотариуса – проверен е от правна и фактическа гледна точка; доказана е самоличността, дееспособността и представителната власт на участващите; съобразен е с действащото законодателство; изпълнени са особените изисквания на закона; отбелязан е в книгите, регистрите и архива на нотариуса. По този начин договорът е официализиран, – придадена му е публична (официална) достоверност.
Не на последно място –
От процесуална гледна точка – нотариално удостоверените (засвидетелствани) документи, придобиват достоверна дата, – в рамките на охранителното нотариално производство. Това, заедно с удостоверената воля, самоличност и подписите на страните, придава на удостоверяваните договори (документи) извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на чл. 417 и сл. ГПК.
В случай на неизпълнение на задължения по нотариалния договор, изправната страна ще може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Заверката и на съдържание дава предимство, от гледна точка на т.нар. „форма за доказване“.