Българското знаме на фона на средновековна крепост.

Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка. Държавата като марка (бранд). Историята на България – разменна монета

    Законът за марките и географските означения (ЗМГО) урежда условията и реда за регистрация на марката, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права (чл. 1 ЗМГО). Когато марката бъде регистрирана, се нарича търговска марка.*

*(Употребата и защитата по съдебен ред на нерегистрирани търговски марки („TM“), под които е известен даден продукт – с или без добавянето на знака „TM“ – също е възможно. Тази хипотеза не е цел на настоящата блог статия).

Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка може да бъде възмезден (срещу продажна цена) или безвъзмезден – дарение. Възможни са и други видове договори. Когато притежателят на абсолютното право (право върху търговската марка) е юридическо лице, икономическата логика предполага прехвърлянето да се осъществи срещу продажна цена.

ЗМГО не предвижда нотариално удостоверяване на договора за прехвърляне на права върху търговска марка (за неговата валидност / за да произведе действие). Този договор попада в категорията договори, за които страните сами могат да изберат да представят договора за нотариално засвидетелстване, поради някои свои съображения, фактически отношения или фактическа сложност; за да му се придаде достоверна дата и официалност или с цел отделяне на права или отграничаване от предстоящи сделки и процедури по Търговския закон.  

За валидността на договора е достатъчна писмена форма, която се явява и форма за доказване – при спор между страните.

По отношение на третите лица (в т.ч. публичните учреждения / органи) – прехвърлянето има действие по отношение на тях от датата на вписването му в Държавния регистър на търговските марки при Патентното ведомство на Република България, – съгласно чл. 23, ал. 5 ЗМГО. От този момент е и противопоставимо на трети лица.

Договорът за прехвърляне може да бъде сключен винаги след регистрация на търговската марка. Преди този момент, сделка също е възможна – тук биха се прехвърлили правата върху заявката за регистрация.

Претенции и опозиции срещу употребата на търговска марка и срещу носителя на правата, са възможни от момента на нейното заявяване за регистрация.   

 Търговската марка като част от бранд

 От корпоративна и маркетингова гледна точка, търговската марка, освен абсолютно и защитено право – актив за организацията – единствена или част от портфолио от индивидуални марки или свързани марки, – се явява и основен индивидуализиращ белег, благодарение на който потребителите ще изберат именно предлаганите под дадена марка стоки или услуги.  

Марката, наричана още бранд, се свързва с продукт, услуга, компания или семейство от компании. Марката е от решаващо значение за позициониране на продукта, услугата, компанията на пазара, а преди това – нейното разпознаване и предпочитане от потребителите – разграничаване от останалите продукти, услуги или компании.

Желана хипотеза от притежателя на правата над дадена марка са правилната ѝ употреба (експлоатация), нейното позициониране на пазара и заемане на дял от даден пазар;  нейното капитализиране – и евентуална бъдеща продажба за финансово състояние.

            В свят, базиран на предпочитания и постоянен обмен, марката (брандът) и търговската марка, се явяват много важни и основополагащи елементи от икономическите, ежедневни и търговски отношения в обществото, вече – глобално.  

Държавата като бранд (марка), която не следва да се прехвърля и обезценява

 Днес съществуват корпорации с активи и капитали по-големи, от тези на много държави. Борбата за надмощие на корпорации и групови корпоративни интереси над обществените и държавни интереси, често се материализира дори в международни (търговски) споразумения.

Независимостта през 20 и 21 век на дадена държава придобива нов смисъл и значение – независимост от чужда държава или независимост от корпоративни интереси и пряко вмешателство в делата на обществото. Но настоящата тема е марката.

Както тези корпорации често се индивидуализират със своя бранд, марката също е от особено значения за всяка държава, за да може последната да извлече максимални ползи за себе си – т.е. за своите членове акционери –  обществото, – нейните граждани.

Примери за държави-марки (брандове) са тези, които най-добре са експлоатирали тази корпоративна стратегия: Италия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Франция и други. Представете си държавата, нейния флаг или символи, изобразени върху предмети с добавена стойност; автомобили, реклами, клипове…; стандартите, стоките и услугите; вкусовете, ароматите, които се асоциират с този бранд – култура, изкуство, в т.ч. дизайн; техника, наука, туризъм; история. Да, История! …

Други държави като Турция, Азербайджан, Хърватска, Гърция, Китай и други, догонват първенците, като полагат насочени усилия за място в съзнанието на международните потребители, но не само. Важно е позиционирането на марката (държавата) да бъде в по-челните престижни места, в представите на хората, дори и асоциациите с нея.

Споменах вече историята.

Историята на една държава (бранд) е част от цялостния набор елементи, поради които потребител би избрал една марка пред друга (държава). Но в какво примерно се състои този избор. Това би могло да бъде избор на място за живеене и правене на бизнес – място за заплащане на данъци; придобиване на имущество; посещение в качеството на турист; потребяване на услуги в сферата на здравеопазването и образованието; потребяване на дизайн, идеи, политики; потребяване и търгуване със суровини, стоки и услуги, свързани с държавата – от всяка точка на света; или изобщо споделяне на традиции и всякакви други идеи.

Историята във всеки един смисъл, винаги е част от всичко гореизброено. Най-много важи за историята на една държава.

 Историята на България като разменна монета

 Защо България може би не е бранд сред първите 10 в света, където би трябвало да бъде. Защо темата историята като бранд не се експлоатира в полза на българското общество, достатъчно много. От известно време се анонсира, че може да настъпи ситуация на отказ от права върху съществени части от историята ни…

Какво губи българският бранд (от тук, по причинно-следствени връзки, става въпрос за загуба на капитали и пропуснати ползи) при доброволно отказване от собствените си вековни права и истини, също и чрез признаване неистински, подправени претенции на чужд правен субект, или отказ от своята опозиция.

Елементите, характеризиращи българския бранд не са безброй много. Като оставим настрана природните дадености, обичаите и традициите на обществото, остава неговата колективна памет и история.

Историята действа винаги двупосочно.

Историята се отнася към миналото, но именно това минало предпоставя бъдещето на обществото, до степен – повлияваща националната му сигурност и мира.

Примери за бранд елемент от историята на България са българската писменост, култура, език и религия. Тези български елементи са основополагащи за формирането и развитието на огромни държави, които няма да назовавам. В съвременния свят всичко е от значение. Промяната на едно обстоятелство, ако не днес, то поне утре, би довело до непредвидени, почти винаги отрицателни последици.

Свойства на историята са да бъде добре забравяна, присвоявана, фалшифицирана. Но дори и открадната, ако бъде добре менажирана и маркетирана, би довела до финансови приходи и други ползи от бранда за своя нов приобретател.

Подобна ситуация, би довела до състояние на конкуренция на права и интереси, загуба на пазари, влияния и други отрицателни последици.

Изобщо не коментираме геополитическите последици и претенции, които не можем да прогнозираме към днешния ден и съвременните конфигурации.

Ако историята за някои е история в учебниците, бих отбелязал отново, че историята има свойството да се монетаризира и струва много повече, от бъдещи бизнес отношения с всеки субект Х.

Ако историята не е пълна, ако е дадена даром на друг субект, откъсваме част от своя лик и го предоставяме другиму, за да може този друг, да придобие идентичност, (около която да се реализира субект), която да използва незнайно как и в даден момент, да предяви някакви други претенции или да я противопостави по неизвестен начин, в своя користна полза. Подобен жесток пример за последици, именно от такива вековни взаимоотношения наблюдаваме днес – на север от България, по земи, които някога са се наричали също България.

Историята е бранд (актив) с висока стойност, – за тези които разбират от корпоративен език и финанси.

Около историята се движи цялото идейно съдържание и обществено осъществяване и представлява известна материална и духовна ценност. Това свързва историята с обществения и културен живот и ѝ/им придава обществен смисъл и човешко значение. Поставя ясни, сигурни и здрави основи за изграждане на бъдещето, защитавайки основателно своята идентичност и територии. (Цитатът (адаптиран) е от труд на проф. В. Ганев, – за правото (1930 г.))

Историята като публична собственост и благо не е за продан, нито за подаряване на някой народ (чужд правен субект) – общност от конкурентни инвеститори-акционери, които никой не знае как ще се разпоредят с анонимните си акции, през утрешния ден.